Камелия Тодорова

Камелия Тодорова е родена на 21 януари 1954 г. в София. Пътят й криволичи между звездни мигове и периоди на пълно игнориране, а самата тя е в състояние смело да зачерква цели периоди от живота си, за да започне от начало. Завършила техникум по вътрешна архитектура, тя започва кариерата си в експерименталната театрална трупа на Николай Георгиев “4х4” в периода 1972-1975. Баща й, който работи като преводач и е почитател на музиката, я поощрява да пее – майка й е певица в хоровата капела “Светослав Обретенов” и през 1975 постъпва в естрадния отдел на Музикалната академия в класа на Ирина Чмихова. За ориентирането й към джаза допринасят двамата пианисти – Сашо Мирев и Марио Станчев. Дебютира на Втория преглед на българските джазови оркестри в зала “Универсиада” през 1978 с квинтета на Людмил Георгиев. Година по-късно се представя като солистка на биг бенда на естадния отдел с диригент Йонко Татаров. Същата година се явява на конкурса за млади джаз-певци в Люблин, Полша и печели ІІ награда, както и специалната награда на името на Дюк Елингтън. Участва и в програмата на фестивала “Джаз ятра” в Индия, където поради липса на акомпанираща група склонява ритмичната секция на Стен Гец да й акомпанира при едно изцяло импровизирано и успешно участие. С голям успех преминава и участието й във фестивала “Джаз джембъри” във Варшава, където се представя с оркестър “София” – част от концерта е издаден на грамофонна плоча в Полша. В началото на 80-те постепенно се ориентира към попмузиката. Първите песни, които изпълнява са композирани от Александър Бръзицов – “Стая на релси”, “Прошепнати мечти”, Вили Казасян – “Да е влюбен този свят”, Тончо Русев – “Не ме гледай така момче”. Вродената й артистичност и обаяние на сцената й носят поредица от отличия. Една след друга следват Голямата награда “Златният Орфей” в международния конкурс за изпълнители – 1980, Голямата награда на Шлагерфестивала в Дрезден – 1982, рецитал на фестивала в Малта, участие в шоупрограми на Фридрихшадпалас в Берлин. Успоредно с това регистрира успех и като киноактриса – след поредица малки роли, тя е в центъра на вниманието с филми като "Търновската царица" (1981), "Монолог за прасенцето" (1981), "Прилив на нежност" (1983), "Ева на третия етаж" (1983), "Бон шанс, инспекторе!"(1983), но последвалите събития не позволяват филмът да бъде излъчен през 80-те. През октомври 1983 след сериозни лични проблеми тя решава да избяга от състава на делегацията, която придружава фризьорите на конкурс за модни прически в Солун и в следващите 6 години се опитва да започне отначало като рокпевица. Междувременно се сдобива със своите две очарователни близначки Рейчъл и Мириам. Началото е повече от обнадеждаващо: демозаписи със сътрудника на Джорджо Мородър – Хоролд Фолтермайер в Германия, договор с “Върджин” и два сингъла – “Burtsting at the seams” – 1985, “Chain of fools” – 1986, които влизат съответно в Топ 80 и Топ 40. Продуцент на първия е Роджър Тейлър от Куийн, а лично Фил Колинс я представя като изгряваща звезда в радиопредаване на Би Би Си. Всичко свършва през 1990, когато се завръща в България и решава отново да започне отначало. През 90-те издава първите си албуми и участва в различни проекти както в попмузиката, така и в джаза. През 1998 и 1999 участва в юбилейните концерти, организирани от Людмил Георгиев по повод 100-годишнините от рождението на Джордж Гершуин и Дюк Елингтън заедно с Васил Петров и Стефка Оникян. От 1996 г. започва да дава частни уроци по пеене на млади музиканти и певци, а от 2005 г. е и професионален преподавател в Нов български университет. През 1997 г. организира първия Джаз фестивал в Банско и от тогава всяка година участва в него с рецитал с различни формации музиканти. През 2002 г. води Магистърски клас към Московската музикална Академия. През 2003 г. отбелязва своята 25-годишнина на сцената с голям концерт в НДК. През 2008 г. е една от 12-те звезди в музикалното шоу за дуети с начинаещи изпълнители "Пей с мен". BGtop
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...